НАЧАЛЕН УДАР – SERVICE
Началният удар (service) е ударът с който започва играта и всеки следващ гейм. При изпълнението на сервиса са позволени два опита. Обикновенно първия е по-силен и с повече риск от грешка, втория се изпълнява по-сигурно за да се избегне втора грешка, която може да доведе до загуба на точката или съответно гейма.
Техниката на изпълнение на сервиса е относително най-трудна за усвояване от всички останали, но от друга страна е най-лесна за трениране защото не изисква партньор. Обучаемият може сам и съсредоточено да следва треньорските указания и съответните подготвителни, спомагателни упражнения.
Видове начални удари. Основните разновидности на началния удар, които се използват сега от състезателите и любителите, са плоският, лифтирания и сеченият (слайс) сервис. Изпълнението на тези три разновидности е доста сходно, движенията на ръката, краката и трупа са идентични. Различно е мястото на съприкосновението на топката с ракетата, което се дължи на различното подхвърляне на топката. Различна е и нейната траектория след удара, която е обусловена от наличието или липсата на въртеливо движение на топката.
-При плоския сервис главата на ракетата среща топката перпендикулярно и й придава само постъпателна, праволинейна скорост.
-При лифтирания и сечения (слайсирания) сервис в момента на съприкосновението плоскостта на ракетата е под ъгъл и топката получава освен праволинейно и специфично въртеливо движение (горно при лифтирания сервис, странично при сечения).
Най-общо при плоския сервис топката се подхвърля малко пред и над главата на играча, при лифтирания, по-наляво (над лявото рамо), при сечения, по-надясно (над и пред дясното рамо).
Хватове (grips), които са подходящи за изпълнение на началния удар:
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗЯСНЕНИЯ ЗА СЕРВИСА
Топката трябва да се държи с върха на пръстите с крайните фаланги, а не вътре в дланта. По този начин, когато се достигне момента за отделяне от ръката, пръстите само се разтварят и тя полита нагоре.
Координацията между подхвърлящата ръка и тази, която държи ракетата е изключително важно за успешен сервис, тази с ракетата трябва да измине по-голяма траектория, затова другата забавя движението си.
В подхвърлянето единствената зона на движение е раменната става. С предварителното разгъване и фиксиране в неподвижно положение тя се “изключва“ от движението. Посоката на топката става праволинейна. Често състезанията се провеждат на открито и климатичните условия- вятър, слънце и др. повлияват на техниката. Оставяйки да “работи“ само раменната става, по този начин се намаляват грешките.
Биомеханиката в човешкото тяло се основава на движения в трите основни равнини, около осите на въртене на всяка става. Предаването на праволинейно движение на топката зависи от правилната последователност на движенията в ротационните точки на горния крайник. С предварително фиксиране на лакътната става последвалото движение се извършва без нейното участие.
Всички стави в човешкото тяло работят на ротационен принцип. Тези въртящи моменти и ъглови скорости, които се пораждат трябва да се координират за да предат праволинейно движение на топката. От там произлизат и повечето грешки при подхвърляне. Като се разгъне предварително лакътната става тя се изключва от движението. Подхвърлянето става само от рамото.
Дълбокото приклякане и снижаване на ОЦТ дава възможност при последващите етапи, от големите мускулни групи на бедрата, ханша и подбедрицата, да бъде освободена енергия при удара по топката. Понижаването на ОЦТ трябва да бъде от порядъка на 14-16 см. Много често, дори в професионалния тенис състезателите само се разгъват. При продължителни многогодишни тренировки се появяват контузии в кръста, гърба, раменете и лакьт.
В съвременния професионален тенис се забелязват две разновидности при изпълнението на сервиса. Едната е с движение пристъпване на задно стоящия крак, а другата е без пристъпване-двойна опора. По-често употребявана е първата, тя придава предварително ускорение на тялото. При нея е възможно допускането на грешки от факта, че при крачката тежестта на тялото остава за миг върху опорния крак. Това нарушава баланса на тялото, а едновременното подхвърляне на топката, усложнява допълнително този вид сервис.
Изпълнението на сервиса с „двойна опора“ е по-стабилно и дава възможност за прилагане на по-голяма сила върху мястото на опора.
Изследване на реакцията на опора с помощта на тензометрични-силови, платформи показват, че усилието, което се упражнява е с 20 до 30 кг. по-голямо отколкото варианта с пристъпване и малка крачка.
Опорна реакция.
Опорната реакция е термин от биомеханиката и представлява векторна величина дефинирана с посока, сила и големина. Споменатите по-горе тензометрични платформи могат да измерват усилията в трите посоки:
-вертикална
-предно-задна
– латерална-странична.
Критерий за координация на частните импулси.
Ако с ръка или друга част от тялото трябва да се придаде голяма скорост на чуждо тяло(уред); при тениса ракетата и Общия Център на Тежеста трябва да получи максимална скорост, скоростите на движение на различните части от тялото, които учеастват в движението, трябва да достигнат своя максимум в един и същ момент.Действието на мускулните усилия, които участват в ускорението на тялотоили неговите части,да приключи при максимален импулс на силата в един и същ момент. Векторите на скорстите на участващите в движението части на тялото при достигане на максимална скорост трябва да застъпват и наслагват и да бъдат в една посока.